Метиленово синьо срещу подходи с NAD+: механизми, доказателства и твърдения за комбиниране

Метиленовото синьо и добавките, продавани като средства за повишаване на NAD+, се обясняват с думите „митохондрии“ и „клетъчна енергия“. Нито едно от тези описания не ви казва какво всъщност прави продуктът.

Двата подхода въздействат върху различни променливи. Единият се опитва да промени количеството NAD+ в клетките ви. Другият променя съотношението между двете му форми. Това не са два пътя към едно и също място.

Две величини, които постоянно се бъркат

NAD+ е коензим. Той приема двойка електрони под формата на хидриден йон и се превръща в NADH. Когато NADH предаде тези електрони нататък, той отново се превръща в NAD+. Клетките използват този цикъл постоянно: така енергията, извлечена от храната, достига до белтъчния апарат, който произвежда ATP.

Тъй като NAD+ и NADH са две състояния на една и съща молекула, в клетката има две отделни величини, които си струва да се проследяват. Първата е общият пул: какво е общото количество NAD+ и NADH. Втората е съотношението между тях, което описва доколко носителите на електрони са натоварени в момента.

Един язовир прави разграничението по-ясно. Обемът зад язовирната стена е пулът. Разпределението между водата, задържана нагоре по течението, и водата, изпусната надолу по течението, е съотношението. Можете да увеличите това съотношение, без да добавяте и литър, като отворите шлюз. Това не е метафора за действието на метиленовото синьо. По-близо е до буквално описание.

Подходът чрез снабдяване

Добавките с прекурсори на NAD+, включително никотинамид рибозид, никотинамид мононуклеотид и никотинамид, са градивен материал. Клетките изграждат NAD+ чрез път за рециклиране, наречен възстановителен път, а прекурсорите постъпват в него. Целта е да се увеличи пулът.

При животните това е добре установено: в много модели тъканният NAD+ намалява с възрастта и при метаболитни заболявания, а приемът на прекурсори обикновено го повишава. При хората картината е по-ограничена. Изпитванията при хора действително показват, че тези съединения повишават измерените нива на NAD+ в кръвта. Това, което не са показали, е последователно подобрение на клиничен краен показател — тоест на нещата, които човек би забелязал или които едно изпитване е предназначено да измерва.

„Нивата на NAD+ са се повишили“ измерва нещо вътре в тялото. Това не е констатация за това как някой се е чувствал, движил или възстановявал.

Какво прави метиленовото синьо вместо това

Метиленовото синьо не е прекурсор. То е окислително-редукционен оцветител, използван в медицината от доста повече от век, а разрешените му приложения са по-ограничени от изследователските.

Вътре в клетката флавин-зависими ензими го редуцират до безцветна форма, левкометиленово синьо, която след това се окислява отново. Електроните, които биха преминали през комплекс I, първата станция на дихателната верига, могат вместо това да бъдат отведени от NADH чрез метиленовото синьо. NADH се превръща в NAD+.

Съотношението се повишава. Пулът не нараства.

Проучване при плъхове върху сърцето при диабет измерва това пряко в изолирани сърдечни митохондрии. Добавянето на метиленово синьо в концентрации от 6 до 18 микромоларни по време на окисление на мастни киселини води до дозозависимо понижение на NADH и на съотношението NADH към NAD+. Абсолютното количество NAD+ се променя много по-слабо от това на NADH — точно както би се очаквало от съединение, което превръща едната форма в другата, вместо да произвежда повече от която и да е от тях.

Важно е къде отиват тези електрони. В изолирани мозъчни митохондрии метиленовото синьо в концентрации от 100 наномоларни до 1 микромоларна подобрява производството на енергия при потисната дихателна верига и едновременно увеличава производството на водороден пероксид, като намалява отстраняването му при всички изпитани условия. Авторите свързват водородния пероксид с пряката редукция на кислорода от редуцираното метиленово синьо. Електроните, които напускат NADH по този път, не изчезват. Те се прехвърлят върху кислорода.

Отделно проучване върху тъкан от ахилесовото сухожилие формулира това ясно. Метиленовото синьо възстановява баланса NAD+/NADH и повишава производството на ATP в увредени теноцити и в модел на тендинопатия при плъхове, а публикацията отчита, че общият пул на NAD не показва значима промяна.

Какво установяват експериментите с тъкани и животни

Четири експеримента през четири десетилетия проследяват една и съща идея и многократно очертават границите ѝ.

При продължително даване на алкохол на плъхове етанолът понижава както цитозолното, така и митохондриалното съотношение NAD+/NADH в черния дроб. Добавянето на метиленово синьо към храната до голяма степен предотвратява тази промяна. То не намалява омазняването на черния дроб, причинено от етанола. Коригирането на съотношението не коригира крайния резултат. Този резултат от 1985 г. си струва да се помни, преди да се приеме каквото и да е твърдение, че промяна в окислително-редукционния баланс е механизмът зад дадена полза.

В чернодробни клетки и мишки на диета с високо съдържание на мазнини метиленовото синьо повишава съотношението NAD+/NADH, увеличава SIRT1, намалява ацетилирането на PGC-1alpha, активира AMPK и намалява натрупването на мазнини в черния дроб. Тук крайният резултат действително се променя заедно със съотношението. Същата публикация показва, че ефектът не е монотонен: три милиграма на килограм дневно увеличават съдържанието на митохондриална ДНК по-ефективно от десет, докато консумацията на кислород и сигнализирането чрез AMPK се увеличават с дозата.

В сърцето при диабет метиленовото синьо, давано с питейната вода в продължение на единадесет седмици, понижава съотношението NADH към NAD+ в сърдечните митохондрии и повишава активността на сиртуин 3. Ацетилирането на лизин намалява в 83 места върху 34 белтъка, съсредоточени в транспорта и окислението на мастни киселини. Фракцията на изтласкване се подобрява. Но дишането, поддържано от комплекс I, не се възстановява. А експеримент с генетично изключване разделя два ефекта, които лесно се смесват: промяната в съотношението настъпва до голяма степен и без сиртуин 3, докато деацетилирането зависи от него.

В проучването върху сухожилието метиленовото синьо е приложено, докато комплекс I е химически блокиран с ротенон. То все пак възстановява баланса на NAD+, но отново не успява да предотврати оксидативния стрес, дегенерацията на матрикса и загубата на клетъчна жизнеспособност. Възстановяването на съотношението не е достатъчно, за да се възстанови тъканта.

Лист за печат с пълните библиографски препратки използва същите редове.

Защо сиртуините се намесват в аргументацията

Сиртуините отстраняват ацетилни групи от белтъците и за тази цел изразходват NAD+. Активността им реагира на наличността на NAD+, така че всяко съединение, което променя тази наличност, впоследствие променя и активността на сиртуините.

Именно около това се върти по-голямата част от маркетинга на „метиленово синьо за NAD+“. Тук обаче логиката се пропуква. Промяната на съотношението може да повиши активността на сиртуините. От това не следва, че продуктът доставя NAD+, нито че ефектът е равностоен на приемането на прекурсор. Окислително-редукционното тълкуване на тези измервания има свои подводни камъни, с които си струва да се запознаете, преди да приемете която и да е от двете гледни точки.

Какво е изпитано при хора

Метиленовото синьо се използва клинично от десетилетия при остри състояния под наблюдение: метхемоглобинемия, невротоксичност, свързана с ифосфамид, и силно понижено кръвно налягане по време на операция. Това са ограничени приложения под медицински контрол, а не доказателства в подкрепа на ежедневен перорален прием като средство за подобряване на представянето.

При търсенията за тази статия не беше открито проучване при хора, което да измерва метаболитите на NAD+ след прием на метиленово синьо при здрави доброволци. Горните резултати идват от изолирани митохондрии, култивирани клетки, тъкани от плъхове и експланти от човешки тъкани. Експлантирано сухожилие, поддържано живо в лабораторен съд, е полезна стъпка напред спрямо клетъчна линия. То все още не е човек.

Литературата за прекурсорите действително включва хора, а резултатите ѝ са скромни. NAD+ в кръвта се повишава. Резултатите по клиничните крайни показатели са разнопосочни и като цяло малки.

Така че твърдението за комбиниране поставя основателен въпрос с неудовлетворителен отговор: нито едно публикувано проучване, изпитване или серия от случаи, открити за тази статия, не е изпитвало метиленово синьо заедно с никотинамид рибозид, никотинамид мононуклеотид или инфузия на NAD+. Всеки, който описва комбинацията като подкрепена с доказателства или като синергична, екстраполира от два отделни набора от данни.

Екстраполацията може да се окаже погрешна и в двете посоки. Тя може да е прекалено оптимистична, ако след възстановяването на съотношението пулът изобщо не е бил ограничаващата променлива. Може да е и прекалено опростена, защото при метиленовото синьо зависимостта доза–отговор сменя посоката си. Самите му изследователи описват съединението като хорметично: по-ниските концентрации благоприятстват редукцията, докато по-високите пренасочват електроните извън дихателната верига и могат да действат като прооксидант. Добавянето на повече субстрат не прави тази крива по-безопасна.

Има и опасения за взаимодействия, които нямат нищо общо с NAD+. Метиленовото синьо инхибира моноаминооксидаза A, поради което носи риск, свързан със серотонина, при съчетаване с определени антидепресанти; преглед на съобщените случаи на токсичност за централната нервна система установява, че 13 от 14 случая отговарят на критериите на Hunter за серотонинова токсичност. При висока експозиция то може да причини и метхемоглобинемия. Ако приемате лекарства по лекарско предписание, въпросът за комбинирането, който трябва да зададете на лекаря си, се отнася до тези механизми, а не до окислително-редукционния баланс. Същата прецизност е нужна и при обичайните съчетания: другите добавки, приемани заедно с метиленово синьо, имат собствена доказателствена база, която до голяма степен не е проверена.

Защо чистотата определя кой експеримент всъщност провеждате

Продуктът с метиленово синьо е смес, докато лаборатория не докаже обратното. Примесът, който е от значение тук, е Azure B — деметилиран фенотиазин, който не е инертен. Това е окислително-редукционно активен оцветител със същата основна електрохимия, така че продукт със съществено количество Azure B не е по-чиста или по-нечиста версия на една и съща интервенция. Той е различна смес, която действа върху същия път, при съотношение, което никой не е характеризирал.

Класът USP е начинът купувачът да получи вещество с определени характеристики. Продукт, който не е от клас USP, най-вероятно е оцветител за текстил, а текстилните класове съдържат примеси, които ги правят неподходящи за прием, включително тежки метали и остатъчни разтворители.

Разликата не е само между класовете. Много продавачи, които заявяват съответствие с USP, изследват единствено за тежки метали, а след това представят този единствен набор от анализи като пълно съответствие. Пълната спецификация обхваща идентичност, чистота, органични примеси, остатъчни разтворители, елементни примеси, остатък след накаляване, микробиологични граници и бактериални ендотоксини. Частичният набор от анализи не може да даде информация за пропуснатите показатели, а сред пропуските са сродните вещества и остатъците от разтворители.

Blupreme купува от фармацевтичен производител на метиленово синьо и публикува сертификат за анализ, който обхваща пълната спецификация, така че веществото в бутилката е веществото, описано в изследванията. Ако искате сами да проверите логиката, преди да купите, как да четете изследванията за метиленовото синьо обяснява какво може и какво не може да покаже всеки вид проучване.

Разграничението, което издържа на проверка

Добавянето на прекурсор на NAD+ променя количеството наличен NAD+. Метиленовото синьо променя това, което съществуващият NAD+ прави. Първото е въпрос на снабдяване, второто — на поток, а експериментите в подкрепа на едното казват малко за другото.

Зад метиленовото синьо стои последователен механизъм, потвърден в изолирани митохондрии и животински тъкани, с ясно и многократно повтаряно уточнение: промяната на съотношението не е равнозначна на възстановяване на тъканта. Липсват му изпитвания при хора, които да измерват ефекта върху NAD+. И за двете категории липсва пряко изпитване на съвместния им прием.

И двете категории заслужават еднакъв подход. Попитайте коя променлива продуктът твърди, че променя, а след това — какви измервания на тази променлива съществуват при хора. Когато отговорът е клетъчно проучване, плъх или правдоподобен механизъм, това е точно това. Не е доказана комбинация от добавки.