Статия
Как работи метиленовото синьо: пренос на електрони и къде попадат електроните

Запушена колба върху лабораторна маса е най-краткото честно въведение в начина, по който работи метиленовото синьо. Вода, глюкоза, щипка натриев хидроксид и достатъчно багрило, за да стане течността наситено, недвусмислено синя. Изчакайте няколко минути и синьото изчезва, докато колбата не заприлича на колба с вода. Разклатете я и цветът мигновено се връща. След това отново избледнява и ще продължи да прави това, докато има глюкоза, готова да отдава електрони, и кислород, готов да ги приема.
Нищо в багрилото не се е променило освен броят на електроните, които носи. В окислена форма то е синьо. В редуцирана форма не е. Почти всичко останало в терапевтичната и изследователската литература за тази молекула произтича от тази единствена обратима стъпка, защото молекула, която може да взема електрони от един партньор и да ги предава на друг, е посредник, а посредникът не прави нищо сам по себе си. Какво прави зависи изцяло от това какво се намира във всеки негов край.
Две форми и защо двойката има значение
Окислената форма представлява плоска, положително заредена пръстенна система. Именно тази плоска, заредена форма обяснява защо тя се подрежда до нуклеинови киселини, защо се свързва със сиалилирани структури върху клетъчните мембрани и защо поглъща силно видима светлина между приблизително 600 и 700 nanometres — частта от спектъра, която човешкото око възприема като синя.
Редуцираната форма е различна. Тя няма заряд, разтваря се в мазнини, а не във вода, и е безцветна. Йонизацията ѝ е много ниска при pH във вътрешността на организма — от порядъка на няколко процента. Затова редуцираната молекула лесно преминава през клетъчната мембрана чрез дифузия и след като попадне вътре, където средата е по-окислителна, може отново да бъде окислена и на практика да остане задържана. Окислената пръстенна система е плоска; редуцираната може да се усуква. Тези структурни последствия, както и самата промяна на цвета, са част от историята на двете форми и са разгледани по-подробно в сравнението между метиленово синьо и левкометиленово синьо.

Приемане на електрони
Окисленото багрило приема електрони от широк кръг донори. Глюкозата в демонстрационната колба е един от тях. В клетката други са редуцираните пиридинови нуклеотиди и компоненти на митохондриалната електроннотранспортна верига. Когато метиленовото синьо се редуцира в тъкан, съдържаща кислород, цикълът, който се установява, изразходва както редуциращия агент, така и кислорода и произвежда реактивни кислородни видове, главно водороден пероксид. Багрилото излиза от цикъла непроменено и е готово да го повтори.
Последното обяснява едно противоречие, което иначе изглежда като небрежност. В литературата метиленовото синьо е описвано едновременно като прооксидант и антиоксидант и двете описания могат да бъдат обосновани. То може да потиска образуването на супероксид, като действа като изкуствен акцептор на електрони и отклонява електронния поток от ензимните места, където в противен случай кислородът би бил превърнат в супероксидни радикали. В култури от чернодробни клетки е показано, че предизвиква експресия на антиоксидантни защитни ензими от phase-2, включително тиоредоксин редуктаза 1 и NADPH хинон оксидоредуктаза. Коя от двете страни ще се прояви зависи от това в кой край на преноса в този момент има недостиг на електрони. Въпрос като „метиленовото синьо антиоксидант ли е“ не е формулиран добре, докато не се уточни в коя система, при каква концентрация и какво друго присъства.
Предаване на електроните нататък
След като багрилото задържи свободен електрон, могат да се случат три съвсем различни неща, които обикновено се описват под едно общо заглавие. Не би трябвало.
То може да предаде електрона на метален център. Най-ясният пример е хемоглобинът, който е окислен от двувалентно до тривалентно състояние на желязото. В това състояние той не може да пренася кислород. В червените кръвни клетки ензим редуцира багрилото, а след това редуцираното багрило неензимно предава електрони на окисленото желязо в хема, възстановявайки функционалния хемоглобин и връщайки багрилото в окислената му форма. При това багрилото не се изразходва; то участва циклично. Клиничната ситуация, основана на тази реакция, е болнична тема, а обяснението за метиленовото синьо при метхемоглобинемия разглежда как се използва и защо се наблюдава толкова внимателно.
Важно уточнение за източниците: двата обзорни материала, върху които е изграден тази статия, не посочват един и същ редуциращ кофактор за ензимната стъпка — единият посочва NADH, а другият NADPH. Разминаването е реално и остава неразрешено в наличните тук източници, затова най-сигурното описание е ролята на всяка част, а не посочването на един-единствен кофактор.
То може да предаде енергия или електрон на кислорода, ако има светлина. Този път съществува само при осветяване. Възбуденото багрило достига триплетно състояние и оттам са възможни два механизма. При първия възбуденото багрило взаимодейства директно със съседна молекула, като отнема водород или прехвърля електрон, което генерира радикали; взаимодействието с вода по този начин образува хидроксилни радикали. При втория енергията на възбуждане се предава на самия кислород, при което се образува синглетен кислород — силно електрофилен вид, който се разпада в рамките на микросекунди и е общоприет като основния път, по който осветеното метиленово синьо уврежда микробни клетки. Сред документираните резултати са реакции с липидите и пептидите на клетъчната обвивка, както и с гуаниновите бази в DNA.
Практическото следствие от този път е, че осветяването променя стойностите с порядъци. В данните, събрани от Wainwright и Crossley, метиленовото синьо срещу Pseudomonas aeruginosa има минимална бактерицидна концентрация около 500 micromolar на тъмно и около 25 micromolar при светлинна доза от 12 joules per square centimetre. Срещу един щам на Staphylococcus aureus стойностите на тъмно и при осветяване са по 5 micromolar. С други думи, дали молекулата изобщо се счита за антимикробна не е свойство само на молекулата; това е свойство на молекулата плюс светлината.
То може да действа директно върху ензимно място, без посредничеството на преноса. Метиленовото синьо окислява двувалентното желязо, свързано със синтазата на азотен оксид, което деактивира ензима. То блокира разтворимата гуанилатциклаза, а между 1 и 10 micromolar е обичайната лабораторна концентрация, използвана за тази цел. Инхибира моноаминооксидаза тип A с IC50 между 27 и 180 nanomolar, което е механизмът зад добре документираното взаимодействие с инхибитори на обратното захващане на серотонин и причината лекарствените взаимодействия на метиленовото синьо да бъдат отделна категория.
Тези три пътя са химически различни. Обединяването им в едно твърдение, че метиленовото синьо действа чрез редокс циклиране, е основната причина толкова много текстове по темата да звучат едновременно уверено и неясно.
Четири разграничения, които определят дали едно твърдение за механизъм изобщо означава нещо
Коя форма. Редуцираното багрило не е взаимозаменяемо с окисленото. Инхибирането на ацетилхолинестеразата показва капана: при продължителна in vitro инкубация метиленовото синьо постепенно се редуцира до безцветната си форма и инхибирането отслабва, защото редуцираната молекула не инхибира този ензим. Анализ, провеждан достатъчно дълго, за да промени формата, ще отчете по-слаб ефект и ще подтикне към погрешно обяснение.
Коя концентрация. Лабораторният диапазон за инхибиране на разтворимата гуанилатциклаза е 1 до 10 micromolar. Премахването на глутамат-медиираното предаване в срезове от хипокамп на плъх изисква 5 до 50 micromolar. Токсични ефекти в клетъчни култури са докладвани над 100 micromolar. Това не са един и същ експеримент и механизъм, потвърден при 50 micromolar, не е автоматично приложим при пациент, чиято плазмена концентрация е само част от тази стойност.
Кой път на приложение. Абсолютната перорална бионаличност е около 72 процента, а терминалният плазмен полуживот е 5 до 7 hours. Пероралното приложение води до по-високи концентрации в червата и черния дроб; интравенозното приложение води до по-високи концентрации в мозъка. Пътят на приложение определя коя тъкан ще срещне електроните.
Кой модел и дали лампите са били включени. Голяма част от литературата за механизмите се основава на клетъчни култури и изследвания при гризачи, а in vitro резултатите за тази молекула зависят от излагането на светлина, мембранния потенциал и редокс състоянието на клетките, защото дори лампата на микроскоп е достатъчна, за да я фотосенсибилизира. Между 65 и 85 процента от приложената доза се редуцира до безцветната форма в червените кръвни клетки и периферните тъкани. Всяка една от тези променливи стои между ясния механизъм в лабораторен съд и твърдението за човек.
Защо въпросът за чистотата е въпрос на химия
Осветяването деметилира метиленовото синьо. Първият продукт е Azure B, след това Azure A, после тионин, а по-високият светлинен интензитет води до по-голямо разграждане от по-ниския. Следователно молекула, чиято полезност се състои в способността ѝ да приема и отдава електрони, е молекула, чиито вероятни продукти на разграждане са близки химически роднини, оставащи в същия разтвор. Съставът на съдържанието в опаковката не е козметична подробност.
Затова съответствието със спецификацията USP е смисленият тест за купувача. Продукт, който не я покрива, е багрило, а багрилото съдържа примеси, включително Azure B, тежки метали и остатъчни разтворители, които човек, който го поглъща, не желае. Допълнителният капан е продавач, който тества само за тежки метали и представя резултата като пълно съответствие. Blupreme си партнира с фармацевтичен производител на метиленово синьо и тества пълната спецификация: идентичност, чистота, органични примеси, остатъчни разтворители, елементни примеси, остатък при накаляване, микробиологични граници и бактериални ендотоксини. Документът за лабораторно изпитване зад всяка партида е публикуван, а изборът на доставчик до голяма степен се свежда до проверка дали този документ съществува и какво обхваща.
Една обратима двойка. Няколко пътя, които излизат от нея. Пътят определя какво може да се твърди.