Статия
Метиленово синьо в хирургията на пилонидалния синус: картографиране и данни за рецидивите

Пилонидалният синус е ход под кожата близо до опашната кост, често със странични разклонения, които трудно се виждат по време на операция. Операцията е неуспешна, когато остане патологично изменена тъкан, затова хирурзите търсят надежден начин да открият всяко разклонение, преди да започнат изрязването. Инжектирането на метиленово синьо в отвора на синуса оцветява системата от ходове в синьо и дава на хирурга видима карта, която да следва.
Тази карта е помощно средство за визуализация, а не лечение. Разграничението е важно, защото литературата за употребата на метиленово синьо в пилонидалната хирургия смесва два различни въпроса. Първият е дали багрилото маркира точно цялата патологично изменена тъкан. Вторият е дали пациентите, при чиито операции е използвано багрилото, имат по-малко рецидиви години по-късно. Едно багрило може да не издържи първата проверка под микроскоп, но въпреки това да се свързва с по-добри клинични резултати — или обратното. Двете публикувани проучвания, които най-често се цитират по тази тема, отговарят само на по един от тези въпроси, с различни дизайни и различно проследяване.
Какво се опитва да види хирургът
Представете си багрилото като маркер върху скрита структура. Хирургът инжектира синя течност през кожния отвор, изчаква тя да се разпространи по свързаните ходове и след това изрязва оцветената тъкан. Всичко, до което багрилото не е достигнало, както и всяка патологично изменена тъкан, която изобщо не е била свързана с инжектирания ход, остава неоцветено и може да бъде пропуснато.
Следователно три неща могат да се объркат независимо едно от друго. Багрилото може да не запълни всяко разклонение. Хирургът може да не отстрани всичко оцветено. А тъканта извън оцветената граница все още може да съдържа микроскопични патологични изменения. Проучванията по-долу разглеждат отделни части от тази верига, поради което резултатите им не могат да бъдат усреднявани заедно.
Читателите, които сравняват оперативни техники, може да се интересуват и от по-широкия преглед на хирургичните приложения на метиленовото синьо, както и от отделните разяснения за разликата между оцветяване с багрило и лечение на тъканите и за това как се определят и измерват рецидивите.
Дългосрочни рецидиви: наблюдателна кохорта
Данните за рецидивите идват от ретроспективна кохорта, описана от Doll и колеги в International Journal of Colorectal Disease, в статия, чието заглавие посочва директно основния резултат и чието дългосрочно проследяване на метиленовото синьо при остра пилонидална болест продължава много по-дълго от повечето хирургични проучвания.
Изследователите установяват 1,960 пациенти, оперирани за първи път за пилонидална болест в три германски военни болници между 1980 и 1996, след което избират 247 за подробно проследяване по телефона. Средната продължителност на проследяването е около 15 години, с диапазон приблизително от 9 до 25 години. Популацията се състои предимно от млади военнослужещи мъже. Хирургичната техника варира: при около две трети е извършено изрязване с открито заздравяване, при една четвърт — изрязване с първично затваряне по срединната линия, а при останалите — марсупиализация.
Разпределението според употребата на багрило е просто: на 197 пациенти е инжектирано метиленово синьо в началото на операцията, за да се очертае системата от ходове, а на 50 не е. Употребата на багрилото е описана като еднократно внимателно инжектиране, без посочени концентрация или обем. Употребата не е рандомизирана. Хирурзите избират багрилото много по-често при хронично фистулизиращо заболяване, отколкото при остри абсцеси, и по-често при повече отвори на синуса, така че двете групи се различават още в началото.
Рецидивите се оценяват чрез предварително определен телефонен въпросник. Пациентите се отчитат като случаи с рецидив само след първоначално заздравяване, при липса на последваща травма на опашната кост, плюс един категоричен критерий (лекарска диагноза, повторен разрез или изрязване, нов синус, косми в отвор, гнойна секреция) или два по-неспецифични критерия (зачервяване, оток, болка, секреция).
Некоригираната честота на рецидивите за целия период е 32 от 197 при употреба на багрило (16 процента) спрямо 15 от 50 без багрило (30 процента). Оценките по Kaplan-Meier на 20 години, които отчитат различната продължителност на проследяването, са около 20 процента с багрило и 38 процента без него, със стойност p от лог-ранк теста 0.018. В многопроменлив модел на Cox авторите съобщават отношение, подобно на съотношение на шансовете, от 0.45 за употребата на багрило. Повечето рецидиви се появяват в рамките на пет години, но някои възникват чак 17 години след операцията, поради което дългото проследяване е важно за твърденията относно метиленовото синьо и пилонидалните рецидиви.
Резултатите по подгрупи изискват внимателно тълкуване. При остро заболяване с образуване на абсцес оценките на 20 години са приблизително 19 процента с багрило спрямо 43 процента без него, но при само 79 пациенти разликата не достига статистическа значимост (p = 0.078). При хронично заболяване оценките са приблизително 19 процента спрямо 24 процента (p = 0.35), тоест по същество няма доказуема разлика. Следователно общата връзка се определя от подгрупа, твърде малка, за да подкрепи самостоятелно заключение, в проучване, в което лечението не е разпределено на случаен принцип и контролната група включва само 50 пациенти.
Също толкова важно е какво не показва това проучване. То не измерва точността на картографирането, не сравнява хистологията между операции с и без багрило и не представя използваемо сравнение между употреба и липса на багрило за раневите усложнения или времето за заздравяване. То предоставя данни за връзка между употребата на багрило и по-ниска дългосрочна честота на рецидивите в една историческа кохорта, а не доказателство, че багрилото е причината за нея. Объркването поради показанията, влиянието на периода и смесването на различни техники остават възможни обяснения.
Какво всъщност оцветява багрилото: проучване със сдвоени проби
Второто проучване поставя директно въпроса за картографирането, но използва дизайн, който лесно може да бъде разтълкуван погрешно. Idiz и колеги публикуват това, което наричат проспективно рандомизирано изпитване, и проучването със сдвоени хистопатологични проби при пилонидално изрязване, насочвано с метиленово синьо все още понякога се цитира като рандомизирано доказателство. Регистърът на изпитванията за същото проучване посочва една група без разпределение и без заслепяване, така че коректната класификация е проспективно едногрупово проучване със сдвоени проби от един и същ пациент, а не рандомизирано сравнение на употреба на багрило спрямо липса на багрило.
Участват тридесет и трима пациенти с неусложнено първично заболяване. Острото възпаление, абсцесът и рецидивиращото заболяване са изключени, така че тази популация е почти огледална противоположност на острата подгрупа, в която проучването на Doll предполага най-голям ефект. Всеки пациент получава поне 4 mL метиленово синьо през всеки отвор на синуса под достатъчно налягане, за да изтече багрило от хода. След това хирургът изрязва цялата синьо оцветена тъкан заедно с отвора на синуса като една проба (Група 1), оглежда оставащата кухина и отделно изрязва всяка макроскопски подозрителна неоцветена гранулационна тъкан като втора проба (Група 2).
Патолог, който не знае от коя група е пробата, оценява пет микроскопични признака и в двете проби: уголемени космени фоликули, разпръснати кератинови ламели, възпалителна инфилтрация, космени стъбла и фиброза.
Багрилото маркира областите с най-изразени патологични изменения, но не очертава пълните им граници. Измененията остават чести в неоцветената втора проба: уголемени фоликули в 31 от 33, кератинови ламели в 29 от 33, възпаление в 30 от 33. Космените стъбла са най-ясният отличителен признак: присъстват в 29 от 33 оцветени проби, но само в 5 от 33 неоцветени. Средните оценки за изразеността са по-високи в оцветената тъкан за всеки признак. Казано просто, синята граница маркира центъра на патологичните изменения, без да обхваща цялата хистологично изменена тъкан.
Две ограничения уточняват дори този извод. Втората проба не е систематично взета проба от цялата неоцветена тъкан. Тя се взема само когато хирургът вижда подозрителна гранулационна тъкан и решава да извърши допълнително изрязване, така че преимуществено включва най-подозрително изглеждащите неоцветени участъци и не може да даде истинска оценка на чувствителността или честотата на фалшиво отрицателните резултати при картографиране с багрило. Освен това проучването не съобщава никакви клинични резултати: нито честота на рецидивите, нито честота на инфекциите, нито честота на дехисценцията, нито време за заздравяване. Микроскопичните изменения отвъд синята граница са сурогатен показател, а не доказателство, че тези пациенти биха получили рецидив.
Съпоставка на двете проучвания
| Doll и сътр., 2008 | Idiz и сътр., 2014 | |
|---|---|---|
| Дизайн | Ретроспективна наблюдателна кохорта, нерандомизирано сравнение с и без багрило | Проспективно едногрупово проучване със сдвоени проби от един и същ пациент |
| Пациенти | 247, смесени остри и хронични случаи, военни болници | 33, само неусложнено първично заболяване |
| Протокол за багрилото | Еднократно инжектиране, дозата не е посочена | Минимум 4 mL на отвор, концентрацията не е посочена |
| Основен краен показател | Рецидив според въпросник, средно 15 години | Остатъчни микроскопични патологични изменения отвъд границата на багрилото, без клинично проследяване |
| Резултати за раната | Няма използваемо сравнение с и без багрило | Не са съобщени |
| Основен резултат | Рецидиви на 20 години: около 20% с багрило спрямо 38% без него | Неоцветената тъкан остава патологично изменена, макар и в по-малка степен |
Тези редове не се съчетават в едно общо заключение. Кохортното проучване измерва клиничен резултат в продължение на десетилетия, без да проверява точността на картографирането. Проучването със сдвоени проби проверява пълнотата на картографирането под микроскоп, без да измерва какъвто и да е клиничен резултат. Нито едното не е рандомизирано сравнение на хирургия, насочвана с багрило, спрямо хирургия без такова насочване, с крайни показатели както за рецидивите, така и за раната, и такова изпитване не присъства в тази двойка източници на данни.
Това оставя три коректни твърдения за всеки, който обсъжда с хирург възможностите за употреба на метиленово синьо при пилонидален синус. Първо, едно продължително, но нерандомизирано проучване свързва употребата на багрило с по-малко рецидиви, предимно при остри прояви, при значителна несигурност. Второ, едно малко механистично проучване показва, че оцветяването с багрило подценява хистологичния обхват на заболяването, без да показва, че допълнителните микроскопични находки причиняват рецидив. Трето, нито едното проучване не подкрепя твърдения за инфекция на раната, скорост на заздравяване или честота на усложненията при хирургия, насочвана с багрило, защото нито едното не е измерило тези сравнения.
Следователно практическият въпрос за консултацията е конкретен: предвид планираната техника (открито заздравяване, затваряне или ламбо), използва ли хирургът багрило за откриване на ходовете и как постъпва с подозрителната неоцветена тъкан по ръба на кухината? Данните сочат правдоподобна, но недоказана връзка на багрилото с рецидивите и документирано ограничение като анатомичен маркер. Всичко отвъд това е екстраполация.